Дворецът Евксиноград вече на 130 години


През 2012-а се навършват 130 години от началото на изграждането на двореца Евксиноград. По случай юбилея резиденцията обявява седмица на отворените врати, пише в. "Строителство имоти". От 17 до 23 септември всеки, който иска да се докосне до историята чрез летния дворец на монарсите от Третото българско царство, може да го направи напълно безплатно. За свободен достъп са отворени резиденцията и паркът. Две групи дневно с екскурзовод ще могат да се насладят на царския имот.

Идеята Варна да се превърне в лятната столица на Княжество България възниква година преди да започне строежът на резиденцията, когато в града пристига князът. Тогава на мястото на двореца се е намирал манастирът „Св. Димитър“. Той е бил известен с прекрасната си гледка към морето и с хубавите си бели вина. Князът решава, че точно там иска да се намира резиденцията му. Затова през 1882 г. варненската община и гръцката митрополия, чиято собственост е била обителта, даряват на държавника не само манастира, но и прилежащата му околност. Дворецът първоначално е бил наречен Сандрово - по умалителното име Sandro (на италиански език) на княз Александър I Батенберг.

Официално строителството започва на 15 август 1882 г., на празника на Св. Богородица. Първоначалният проект е на виенския архитект Виктор Румпелмайер, но той не е изпълнен изцяло заради политическата ситуация в страната - князът е принуден да абдикира.

Градежът на двореца е завършен от новия княз Фердинанд I. В проекта настъпват промени, които са в духа на европейските традиции. Трима архитекти от различни страни работят по проекта - швейцарецът Херман Майер, немецът Леерс и българинът Никола Лазаров.

Сградата е на три етажа. Има конусообразен покрив и четириъгълна кула с часовник, която е обърната с лице към морето. На първия етаж са приемните зали, музикалната зала и салонът за вечеря. Над тях са разположени спалните на царското семейство, а третото ниво е било предназначено за персонала.

Външната архитектура на резиденцията напомня френските ренесансови дворци от XVIII в. - тя е с фигурална зидария, висока мансарда, с метална обшивка и куполообразен завършек в единия край. Интериорът обаче не е изцяло по френски стил. Мебелите са в английски стил, за изработката на камините е използван италиански мрамор в различни цветове, а на френските полилеи е вграден символът на френската кралска династия Бурбони - златната лилия. Интериорът се допълва от стенни и каминни часовници и редки картини по стените, които пък са облицовани със златисти копринени тапети.

По молба на княгиня Мария-Луиза, първата съпруга на Фердинанд I, дворецът Сандрово е преименуван на Евксиноград, т.е. Гостоприемния град по гръцкото име на Черно море.

Какво обаче е един истински дворец без градини? За оформянето на парка, който е 800 дка, княз Фердинанд привлича френските ландшафтни архитекти Едуард Андре и Анри Мартине. Основните дейности по градината са завършени за две години. Трасира се партерната част, моделират се терасите с растителност, която е внесена от Цариград, Унгария, Франция и Италия. Самото изграждане на парка като обем и пространство е съобразено с почвените и климатичните условия.

По-късно е завършена и най-елегантнатата и представителна част на парка - партерът пред двореца. Той е решен на две нива, с водна площ и бронзова статуя на Нептун, доставена от Франция. С френски произход е и вграденият в парковата композиция фронтон, който е част от покривната конструкция на френския средновековен замък Сен Клу, изгорял по време на Френско-пруската война от 1870 г. Това е единственият архитектурен паметник от Средновековна Франция, пренесен и съхранен в България.



Дворецът заедно с част от градината пред него

Часовниковата кула, която гледа към Черно море

По изграждане на парка са работили редица ландшафти - французите Ноймайер и Жан Ман Мориезе, чехите Антон Краус и Йозеф Крежан. Дейно участва и българинът Димитър Георгиев