Париж – градът на светлините, градът на кулинарното изкуство, градът на архитектурните постижения, градът на любовта, градът на дългите разходки и приказни мечти ... градът, в който трябва да дойдеш само един път… за да се влюбиш!

Ако погледнете картата на Европа, ще констатирате, че много от столиците в Европа са се зародили около реки. Това важи и за Париж. Но френската столица е единствената в Европа, а може би и в света, която е възникнала на един речен остров. Това е големия остров на Сена - Ил дьо ла Сите. Предполага се, че в основата на града са галите, нарекли селището Лютеция. Споменава го и Юлий Цезар, който дошъл тук с армията си през 53 г. пр. Хр. За да се предпази от атаки на варварите селището се мести на остров Сите, от където се започва и разрастването му по двата бряга на Сена. Въвеждайки свой ред и администрация, римляните умело интегрират галската аристокрация в системата на римската власт. Към 360 г. Лютеция се преименува на Парис, по името на келтското племе, основало града.

Към средата на петия век в Европа нахлуват хуните, предвождани от Атила. През 451 г. те форсират Рейн и не след дълго се появяват на левия бряг на Сена. Преодолявайки съпротивата на римските легиони, хунските орди обсаждат Париж, но бързо вдигат обсадата си и се отправят към Орлеан.

Нахлуващите от север племена на франките, се настаняват в Галия и образуват свое кралство, което се ръководи от династията на Меровингите. Третият крал от тази династия - Людвиг приема християнството и през 507 г. установява своята столица в Париж. В края на VІІІ в. начело на франкската държава застава нова династия-Каролингите. Париж става жертва на набезите на норманските викинги. През 855 г. за пореден път навлизат в Сена със 700 лодки и войска от 30 хил. души, а цялото население на Париж се приютява на острова и оказва ожесточена съпротива. Островът на Сена устоява на обсадите им и те се оттеглят. Според легендите, този път спасителка на Париж е самата Света Богородица. Оттогава насам тя е закрилница на града. Дълбоко вярващи в чудотворната сила на Божията майка, жителите на Париж горят от желание да й се отблагодарят. Така назрява идеята за една нова катедрала достойна за Света Богородица.

Разцвета на града настъпва, когато на престола се възкачва Филип II Август, управлявал от 1180 до 1223 г. Тогава започва строителството на Лувъра и се основава университет. При управлението на Луи IX /Свети/ 1226 – 1270 г. е издигната Сент Шапел и значително напредва строителството на Нотр Дам. При династията Валоа в Париж настъпва време на смут и войни. Гражданската война във Франция довела до окупация на Париж от Англия. За крал е коронясан Хенри VI през 1430 г.

В 1437 г. Париж е освободен, но благоденствие за населението му не настъпва: кървави раздори се сменят със страшни епидемии на чума. През целия XVI век, когато френските крале предпочитат да живеят в замъците по река Лоара, продължават безпорядките, провокирани от разпространението на идеите на протестантите. Религиозните войни, които дерзаят Париж и цяла Франция, завършват с Вартоломеевата нощ на 24.08.1572 г., когато по заповед на краля са избити всички събрали се хугеноти в Париж. След убийството на Хенри III, гадът се намира в обсада почти четири години, докато Хенри IV не се отрича от вярата си и не става католик.

В началото на XVII век в Париж живеели около 300 000 жители. Разцвет в града настъпва при управлението на Бурбоните и на „сивия кардинал” Ришельо. При Луи XIV – Кралят Слънце, Париж вече има половин милион жители.

През 1751 г. Луи XV взема решение да създаде Военно училище за момчета от обеднели аристократични семейства. Откритата обширна територия пред новосъздадената сграда била наречена Марсово поле в чест на бога на войната Марс. Тя била използвана като военен плац и за паради. Именно тук била представена тържествено първата френска конституция на 14 юли 1790 г.

Особено място в историята Париж заема през 1789 г., когато избухва Френската буждоазна революция. Париж става символ на зараждането на модерна Европа в метежа на революцията – Европа на правата и на гражданина. Започва дългият период на анархия и терор по време на атаките на тълпата, която руши много произведения на изкуството, сгради и паметници. С коронацията на Наполеон в 1804 г., когато започва периода на възход на империята, Париж се радва отново на разцвет. До 1814 г. градът усилено се украсява с емблематични и до днес сгради и колони като Триумфалната арка, Вандомската колона, разширява се Лувъра.

С времето на Втората република Париж запазва своето водещо място във Франция. С издигането на Наполеон III, се дава задача да се реконструира столицата и така й се дава официален статут чрез декрет на барон Жорж Йожен Осман (или Хаусман), тогава префект на Сена. Този исторически период се бележи с редица емблематични места за Париж: Болонската градина, издигане на Операта и изменение на планировката на големите булеварди.

През 1871 г. започва нова печална страница в историята на Париж. Много от прекрасните паметници са разрушени в битките по барикадите на Парижката комуна. Сред тях е и знаменитият дворец Тюйлери. Останали само градините.

През XX век Париж отново е в блясък. Провеждат се международни изложби, строят се Големия и Малкия дворец, зараждат се нови тенденции в изкуството. Още два пъти през Световните войни Париж преживява загуби и разрушения.

Освен безбройните легенди свързани с града, има и една интересна история за побратимяването на френската столица с тази на Италия - Рим. Това са единствените два града побратимени само един с друг. В договора подписан през 1956 г. се казва, че: „Само Париж е достоен за Рим, само Рим е достоен за Париж“.

Прованс, Южна Франция

Какво е Прованс? Официално няма френски департамент или административен регион с това име. Когато чуем тази дума в съзнанието ни изниква асоциация с олеандри, маслини и лавандула. Свързваме го с бавните темпове на живота; с обяд в неделя под сенките на дърветата; с глътка горещо кафе в уличното кафене или дълга разходка през горичка от дъбови и кестенови дървета. Можем дори да си представим село, сгушено в планината; с неговите тесни калдъръмени улички и камбанария изработена от ковано желязо. А накрая, докато се наслаждаваме на скалистите заливи на Средиземно море или си почиваме на плажовете близо до Сен Тропе, можем да възкликнем: „Аз съм в Прованс!”. И да обобщим: Прованс в Южна Франция е истински рай за пътешествениците и фотографите със своята колоритна флора и изобилието от слънчеви дни, които изглеждат почти безкрайни. Прекрасно място за изучаване на средновековните селца, замъци от ранни векове, исторически музеи и църкви, както и много забележителности, които са част от културното наследство на ЮНЕСКО. Прованс е идеалният избор да хванете тен на някой от красивите плажове по брега на Средиземно море и едновременно с това да се разходите из удивителните каньони, които природата е сътворила, изпъстряйки ги с множество живописни реки, езера, тучни зелени планински склонове и богатия свят на дивите животни. Прованс се е превърнал и в синоним на добра кухня със своите елегантни ресторанти, в които се предлагат едни от най- вкусните гозби, приготвени по провансалска рецепта. Прованс е пищна визия, която крие своето многообразие под булото на прости удоволствия: червените цветове на планините, вкусът на тапенада, аромата на розмарин, очарованието на провансалския акцент и разбира се Мистрала, свирепия вятър, който ни напомня, че само в рая удоволствието е вечно!

Административния регион Прованс-Алпи-Лазурен бряг включва бившата провинция Прованс, бившата папска територия около Авиньон и бившето графство Ница, чието крайбрежие е известно като Лазурен бряг или Френска Ривиера. Той е един от най-популярните региони за почивка в Южна Франция. Своята идентичност като географски регион държи още от времето на Римската империя. Западната граница на региона е река Рона, на изток това е границата с Италия. Когато споменем обаче Ница, Кан, Антиб, Монако, ние свързваме тези градове повече с понятието Лазурен бряг, не с Прованс. Главни места за посещение в Прованс, това са Авиньон, Ним, Арл, Марсилия и многобройните селца, голяма част от които са членове на Асоциацията на най-красивите селца във Франция.

В Ним туризмът е доста развит поради многобройни останки от римската цивилизация, като Амфитеатърът, т. н. Квадратна къща (la Maison carrйe, един бивш римски храм), Храмът на богинята Диана, или Голямата кула (la tour Magne). В Арл от римско време са останали Амфитеатърът и некропола „Alyscampes“. Те са записани в списъка на световното наследство през 1981 г. Църквата „Сен Трофим“, която преди е била катедрала, е важен представител на римската архитектура. Изображението на Страшния съд на главния вход е типичен представител на римското скулптурно изкуство, както и колоните на близкостоящия манастир. В Арл има и исторически музей, където се пазят добри колекции от римски саркофази. Предвид влиянието, което града оказва върху Ван Гог, е изненадващо, че в Арл не е изложена нито една негова творба. Екс ан Прованс е френски университетски град, намиращ се в департамента Bouches du Rhone, в югоизточна Франция. Родно място на художника Пол Сезан. В града има широка улица – Cours Mirabeau (Авеню Мирабо), засадена с двойни редове от дървета, граничещи с красиви къщи и украсена с фонтани, която следва линията на старата градска стена и разделя града на две части: новата част и стария град. Новият град се разпростира в югозападната част, а старият, със своите широки и нестандартни улици и стари постройки, датиращи от 16 - 18ти век се намира в северната част. Тук ще откриете и най-известната пивоварна в Екс - Deux Garcons, построена през 1792 г. и любимо място на Пол Сезан, Емил Зола, Ърнест Хемингуей. Друга интересна забележителност е катедралата Saint Sauveur (Св. Спас), която е построена на мястото на бивш римски форум и в нея са съчетани различни стилове от 5ти до 17ти век, като най-интересен е един богато украсен портал в готически стил с врати, издълбани от орех. Градът често е споменаван, като Градът на хиляда фонтани, всеки един с различна история и от различно време. Сред най-забележителните е Fontaine des Quatre dauphins (фонтанът на четирите делфина) от 17ти век. Екс се отличава с две забележителни музикални събития веднъж годишно. Едното е оперният фестивал на Екс ан Прованс, който се провежда за пръв път през 1948 год. и по своята посещаемост се нарежда до такива като тези в Байройт, Залцбург и Глиндебърн. Другото събитие е фестивал за класическа и джаз музика Musique dans la Rue, който се провежда всяка година през юни и трае една седмица.

Безспорно най-посещавания град в Прованс е Авиньон. Името на града се появява за пръв път около 6 в. Пр.н.е. като има няколко версии за значението му - "град на силния вятър", "господар на реката" или блато (от галското mignon). Авиньон достига най-голям разцвет между 1309 и 1377 г., когато е седалище на католическите папи. Папският дворец в Авиньон е една от най–големите готически сгради във Франция. Недалеко от двореца е разположена катедралата „Нотр-Дам-де-Дом”, която е реконструирана през 15 в и е в романски стил. В нея се намира и мавзолея на папа Йоан XXII, който е с наистина прецизна и изящна изработка. Съвсем близо преди векове са се намирали и папските жилища, където религиозните водачи са спали заедно с антуража си преди дворцовият комплекс да бъде готов. Днес на това място в Авиньон, наричано Пти Пале, може да се види изящното произведение на изкуството – Богородица с Младенеца на Ботичели. От по–малките църкви внимание заслужава Св.Пиер – с красива фасада и резбовани врати.



Източник: ТУК и ТУК