Недопустимост (Любомир Левчев)
  Да те жадувам аз, да те жадувам! А ти все повече да се отдалечаваш. И аз все повече да съм виновен... Това е толкова недопустимо! Защото все пак ти ще ме помилваш, Главата ми ще падне на гърдите ти - отсечена от меча на въздишките. Ще се стопят китарите, додето остане само оня звук, наподобяващ звънтежа на пружинено легло... Това е толкова недопустимо! Защото аз не съм готов да те загубя като ключе от пощенска кутия и като календарче с телефони. Не съм готов! Не съм готов! Затуй минавам всяка вечер под фосфорната тайна на прозореца и под влудяващия стон на гълъби ревниви... Минавам аз. Минавам сам. Недопустим като тъга.