Сен Мишел д"Егил е очарователен малък параклис във Франция, близо до Ле Пюи-ан-Велей, Оверн, който величествено се издига в небесата, тъй като е построен върху 85-метрова вулканична скала. Църквата е създадена през 962 година, но конусовидната канара е свещено място от хиляди години. На върха й са намерени останки от праисторически долмен, който римляните посветили на Меркурий - вестоносеца на лъвовете, а след това християните изградили параклис на Св. Архангел Михаил.
Храмът е дело на епископ Годескалк (Godescalc) и дякон Трианий (Trianus) и привлича много поклонници, тъй като Ле Пюи е отправна точка за един от основните пътища към Сантяго де Компостела. До него се стига по 268 стъпала, издълбани с скалата. Те са в добро състояние, а по пътя нагоре има места за почивка, от които туристите могат да се наслаждават на невероятно красива гледка.
През 12 век параклиса, който първоначално бил доста малък, е разширен на запад като били добавени притвор с горна галерия, резбован портал и камбанария. Стенописите от 10 век са били реставрирани и същевременно са добавени нови. През 1275 година кулата пада и не е възстановена до 19 век. Тя е подобна по стил до тази на катедралата "Le Puy", чиито арки са изработени с различни по цвят камъни.
Премахването на мазилката около 1850 разкрива великолепни фрески от 10-и и 12-и в. Един век по-късно, през 1955 г., археолози откриват съкровище от свещени предмети в олтара, които днес са изложени на показ зад желязна решетка в стената.
Завладяващата фасада на параклиса също датира от 12 век. Църквата е украсена с многоцветна каменна зидария и арки, които й придават екзотичен вид и разкриват ислямски влияния. Декорирана е с мозайки от червен, бял и черен камък в геометрични фигури, подчертани с релефи в по-светли тонове. Каменните украси изобразяват теми от Сътворението. Върху релеф на една от арките е изрисуван Божият Агнец, а над нея се вият лози и птици, както и две човешки фигури, които вероятно представляват Създаването и Падението. Лозите излизат от устите на две огромни човешки глави.
Трегерът е изографисан с изображенията на две русалки, едната от които е с рибена опашка, а другата – с опашка на змия. Те символизират изкушение или души на хора, загинали по вода и на суша. Върхът на фасадата е украсен с пет релефа, поддържани от четири отворени ръце. В центъра се намира Исус Христос с Алфа и Омега, който държи Книгата на живота. Вдясно от него е Дева Мария и Свети Йоан, а отляво - Свети Петър и Свети Михаил.
Интериорът на храма също е с невероятна атмосфера на духовност. Подът е от камък, а от миниатюрните прозорчета едва се процежда светлина. Вътрешността на светинята е украсена с тънки каменни колони, върху чиито капители има фигури на цветя и животни. Сред малкото запазили се фрески могат да се видят изображения на Исус Христос със Слънцето и Луната, както и на Архангел Михаил, покровител на обителта, с два серафима. Четирите ъгъла на параклиса са украсени с медальони на четиримата евангелисти.
Стените на църквата са посветени на сцени от Рая, интерпретиран като замък, от чиито прозорци надничат много хора, както и на възкресението на мъртвите. Има изображения на сцени от Чистилището, както и такива на дванадесетте апостоли, светци и ангели. Ниша в дясната стена на обителта показва свещените артефакти, открити в олтара през 1955 г. Сред експонатите е дървено разпятие от 11 век, което вероятно е донесено от поклонник от Сантяго де Компостела и метален византийски кръст, издълбан с Дева Мария и детето. Има и бронзова статуя на Дева Мария, както и дървена статуя на Свети Архангел Михаил, който убива дракона, която е създадена през 14-15 век.
В параклиса е идвала да се моли майката на Жана Д’Арк – Изабел Роме (Isabelle Romйe).
Източник: hobyto.com
