Остави ме най-после сама!

Цял ден вървиш след мене —

Когато мълча и когато говоря,

По улицата и у дома,

От мига на събуждането

До мига на съня...

Усещам те, без да те виждам.

Знам какво ми казваш,

Макар че не чувам гласа ти.

Ще избягам от теб!

— Да остана най-после сама —

Без твоите ръце в ръцете ми,

Без твоите очи в очите ми,

Без твоята душа — в моята;

Тогава ще си поема дъх,

Ще спусна клепачи —

Да си почина най-сетне от теб,

Дето цял ден вървиш по петите ми...

А когато отворя очи,

Най-напред ще попитам:

„Къде си?

Не ме оставяй сама!“