Мон Сен Мишел (Mont Saint Michel) е разположен в северния район на Долна Нормандия, Франция и е построен на 80-метрова гранитна скала на 1 км от най-близката суша.

Високата скала, върху която е издигнат Мон Сен Мишел има многовековна история. Според запазен ръкопис от 10 в. през 708 г. на Авраншския епископ Обер се явил архангел Михаил, докоснал го с пръст по челото и му наредил да построи църква на върха Томб, който се издигал над гората Сиси. Голямо земетресение на следващия ден предизвикало потъване на част от брега и заливането му от морето, в резултат на което се образували две островчета Сен Мишел и Томбелен.

Почти 200 г. след като епископ Обер построил на върха на скалата Сен Мишел параклиса Нотр Дам су Тер, херцог Ричард I Нормандски наредил на 12 бенедиктински монаси да основат тук свой манастир. През 1203 г. мястото е опожарено от войските на Филип-Огюст. Той го ремонтира, като изгражда огромното готическо абатство наречено ”Чудото”, запазено и днес.

Храмът Мон Сен Мишел е изграден на три етажа, чиито смисъл съответствал на трите степени на духовно усъвършенстване в живота на човек. Първият - най-долен, бил етапът на материалните потребности, средният - на познанието и науките, и горният - на близостта до Бог.

Най-долу са поместени помещенията за посрещане на поклонници, на втория били посрещани гостите с по-висок ранг. На последния трети етаж се намирала трапезарията на братството, свързана с ограден вътрешен двор, който включвал висяща градина, заобиколена от аркади, поддържани от украсени с растителни мотиви колони. По време на хранене, протичащо в мълчание, монах четял от Писанието.

Западната част на манастира включва хранилище, над което се намира скрипторият, където монасите някога преписвали ръкописи. През 1469г., когато крал Луи XI основава ордена на Рицарите на архангел Михаил, скрипторият, разделен от четири колони станал заседатаелната зала на рицарите от ордена.

Манастирът е укрепен в началото на XV в по време на Стогодишната война и устоява на много нападения на англичаните, както и на атаката на хугенотите. При управлението на Наполеон островът, тогава именуван ”Островът на Свободата”, се използва като затвор до 1863г.

От 1879 г. до Мон Сен Мишел е изграден и път, което доста улеснило монасите, които рискували живота си във бурните води, или по време на приливите и отливите, докато се доберат до святото място.

Приливът тук идва със скорост метър в секунда, непредсказуем е и стига до 14 метра разлика между най-ниската и най-високата точка на водата. Островът все още представлява опасност за посетителите, които решат да не минат по главния път, а предпочитат да вървят по пясъка. Има доста случай на удавяне. Около скалата има и доста плаващи пясъци, които също са опасни за невнимателните посетители.

Източник: hobyto.com