Много хора познават Париж като най-романтичното място на Земята. Знаят за прочутата Айфелова кула, за Триумфалната Арка и за величествената катедрала Нотердам. Но има едно място, малко познато дори и от самите парижани. Намира се дълбоко под парижките улици и се простира на 320 километра дължина. Нарича се Катакомбите - костницата на Denfert Rochereau. Тук костите на седем милиона парижани "красят" стените и таваните на подземните галерии. А надписът над входа гласи: "Arrete! C"est ici L"Empire de la Morte" - "Спрете! Тук е империята на мъртвите".

Парижките катакомби са построени през 1786 година. По това време гробищата били препълнени, а десетките акри земя, която заемали, била нужна за новото строителство. Тогава местното управление взело решение да премести тленните останки в обща костница. Да се построи обаче такъв огромен монумент щяло да отнеме много време пари. Вместо това, имало и друг вариант. Дългите и неизползвани тунели, кръстосващи под земята целият град, се сторили подходящо място за целта. Така, през тази година костите на близо 7 милиона души били положени на куп в лабиринт от коридори и галерии, под парижките улици.

Туристическият маршрут е изключително ограничен - едва километър. Входът на катакомбите се намира в дясно от изхода на метростанцията на улица Denfert Rochereau. В галериите се слиза по каменни стъпала, подредени спираловидно. Долу, на 25 метра под Париж се намира малка галерия, от която тръгва дълъг тъмен тунел. Все още няма и следа от кости или нещо, което да напомня за такива. Единствено надписът на входа и разказите на водача предупреждават туристите за потресаващите предстоящи гледки.

След няколко минути ходене тунелът се разклонява наляво и надясно. Пътят вляво води до стари каменоломни, използвани още от римско време. През XV век били укрепени само главните стени, а пространството зад тях било запълнено с чакъл. Пътят за костницата продължава надясно, отново по дълъг тесен коридор. С наближаването към целта постепенно се усилва зловещото присъствие във въздуха, подчертано от мракът в тунела и хрупащия мокър чакъл по земята.

Още няколко крачки напред и ето, че вторият тунел свършва в широка галерия, където се намира и входът на гробницата. Две обрисувани правоъгълни колони поддържат тавана пред гробницата. Водачът още веднъж предупреждава туристите, за ужасяващите гледки, които ще последват.

Зад вратата на костницата картината се променя. Стените на тунела, който следва са направени от хиляди кости на крайници, поддържащи купищата човешки останки зад тях. Отвън стените са зловещо декорирани с малки и големи черепи и кости. Някои от купчините са по-подредени от други, а трети са просто безразборно нахвърляни. Много черепи са с липсващи зъби и челюстни кости. Разстоянието между изкуствената стена от кости и истинската каменна стена, между които са насипани останалите човешки останки, достига до три метра. На 25 юни 1814 година тук са преместени костите от гробищата на женския манастир Carmes Convent.

Тунелът завива надясно и свършва в малка галерия. Костите, намиращи се тук са натрупани до стените на галерията. Почти всички останки тук са изровени от гробището Света Троица в периода 1700-1800 г. Почти непокътнати тук са се запазили приспособленията, с които работниците са местели и подреждали костите. Най-отгоре на купчината са натрупани костите от масовите гробове в гробищата на църковния двор. По него време в областта вилнели болести, от които умирали стотици хора. От труповете, земята в двора на църквата на места се надигала от 3 до 6 метра височина. Нещо незабавно трябвало да се направи. Решението било костите да бъдат смъкнати тук долу. Тук в галерията е поставен и единият от няколкото мраморни олтара, посветен на милионите мъртви, почиващи в катакомбите. Надписът на него гласи: "Човек процъфтява като цвете на полето, докато дъхът е още в него, и не остава, нито знае повече своето място".

От тук маршрутът продължава надолу, отвеждайки туристите в следващата зала, наречена Sepulchural Lamp. На 24 август 1804 г. на това място са преместени костите на погребаните в гробището Свети Николай. Тази галерия е най-влажното място в тунелите. Тук водата неспирно капе от тавана, образувайки миниатюрни сталактити. Падайки върху купчините кости, водата е образувала тънък гладък варовиков слой по повърхността им. Продължавайки така, след няколко хиляди години биха могли да се образуват естествени човешки вкаменелости.

Недалеч се намира и входът към Gilbert"s Tomb (Гилбъртската гробница). Там още един мраморен олтар е поставен в памет на погребаните тук. Друга каменна плоча, поставена пред стена от кости показва, че тленните останки тук са изровени от гробищата Свети Николай и Свети Лаурент, разрушени по-късно.

Последната от костниците се намира на около петдесет метра от тези на Св. Николай и Св. Лаурент. На 28 и 29 август 1788 г. в нея са поставени костите на стотиците загинали от бунта при Place de Greve, както и останките на погребаните в гробищата Hotel de Brienne и Rue Meslee. Поставени са мемориална плоча и мраморен кръст в тяхна памет.

Дълъг празен и мрачен тунел води към изхода на лабиринта. На места той е укрепяван допълнително с бетон и стоманени арки, тъй като с течение на годините таванът поддава от непрекъснатата влага и от тежестта на сградите построени отгоре.

Преди да завършим разходката, нека обърнем малко внимание на "декорацията" на гробницата. Наистина, работниците поставили всички тези кости тук, са се постарали майсторски да "украсят" стените. За целта са използвали черепи и кости на крайници с различна големина. По стените навсякъде в гробницата могат да се видят сърца, кръстове, и различни символи, направени от главите на нещастните мъртъвци. А ако се вгледате внимателно в стените, ще забележите черепи, с различни физиономии - смеещи се, натъжени или ядосани. Някои от "украсите" са се разрушили с временно, други обаче продължават да показват зловещия сарказъм на работниците, участвали в преместването.

Парижките катакомби - това е едно от най-зловещите места на планетата, изпълнено с толкова смърт и ужас. Напускаме мястото, за да оставим телата на милионите мъртви да почиват в тишина и спокойствие, дълбоко под улиците на Париж, пълни с нежност и романтика.

Източник: hobyto.com