В по-голямата си част, Ирландия е покрита с килим от зелени поля и хълмове. Скалите на Мохер са едно от най-дръзките деяния на природата в иначе нежния ирландски пейзаж. Стръмни и мрачни, те пазят западното ирландско крайбрежие от безмилостните атаки на Атлантическия океан. По Скалите на Мохер всичко е сурово. Издигат се до 200 м. височина и се простират на 8 км. по брега на графство Клер. Да се стои на върха на скалите е доста страховито преживяване. Шумът от рева на вълните, воят на вятъра и крясъкът на кръжащите чайки придават на пейзажа вълнуваща атмосфера. От нос Хагс на юг, където скалите са високи по 120 м., те постепенно достигат най-високата си точка на север. Мястото е отбелязано с кулата О"Браян. Построена е от местен земевладелец и член на парламента - сър Корнелиус О"Браян, през 1835 г. като наблюдателница и кафене. Лесно можем да си представим защо е построена именно на това място. Гледките са удивителни. На север са далечните конусовидни върхове на 12-те игли на Конемара. На юг се издига самотният фар на нос Лууп. В подножието на кулата се намират високи издадени скали. И накрая погледът се спира на безкрайната шир на Атлантическия океан.

Източник: idi.bg