Пиърсинг, розова коса, цигара и татус с името на любимата банда. Всичко това може и да изглежда като нормални атрибути за младите по всички краища на света. Освен родителското възмущение екстравагантностите на младежите могат да ги лишат и от други неща. Като например достъп до елитно пансионно училище.

Освен на отличен успех този тип учебни заведения особено много държат и на дисциплината. При такъв тип обучение учителите, възпитателите и директорите заменят семейството, при това в един от най-бурните, проблемни и важни етапи в живота на човек. Именно заради това повечето се придържат към строгостта, така че по възможно най-добрия начин да заменят напътствията и поученията на мама и татко.

Най-често подобни пансиони се намират в Англия и Швейцария - страни, известни с традицията, реда, дисциплината и строгото съблюдаване на порядките. Така че, ако детето ви е свободен дух, който обича да рисува по стената и да носи кецове, шансът да се чувства добре в такова училище е минимален. Разбира се, правилата варират от пансион до пансион и винаги може да изберете за наследника си място с по-строги или с по-леки правила.

Има и такива, от които няма мърдане където и да отидат хлапетата. Пред „Преса“ консултантите от посредническите фирми за образование отвориха сандъка с тайните как живеят богатите и привилегировани младежи. Сред които има и немалко деца на родни милионери.


Униформата е задължителна. От малки до големи - всички ученици в такива училища са длъжни да носят „фирмено“ облекло, докато са на територията на училището, независимо дали учат, почиват или похапват с приятели. Изключения са единствено спортните събития, по време на които децата носят спортни екипи.

✔ Нощният живот е забранен.

Дискотека в петък вечер? Бири на пейката в парка? Може, но не и ако учиш в пансион. Повечето такива учебни заведения все още спазват казармени порядки по отношение на почивката и излизанията. Лампите се гасят в 22,30 или в 23 ч. за по-големите, сутрин се става в 6,30-7 ч. Излизанията по какъвто и да е повод са забранени, бягствата се наказват с изключване. Това не значи, че учениците са лишени от забавления. Те обаче са организирани и за разочарование на младежите задължително участват и учителите. 

✔ Алкохол ли?

Само вино. Алкохолът е най-голямата червена светлина заедно с цигарите. И ако в дворовете на родните гимназии редовно може да се видят купчини ученици с димящи папироси в ръка, то на Острова и в Швейцария това е тотално забранено. Алкохолни напитки се разрешават, но само ако учениците са над 16 години. В такъв случай им е позволено да изпият по чаша-две вино на училищните танци.

✔ Кръвни проби.

И то не заради здравна прифилактика. Както е известно, младите могат да бъдат особено изобретателни, когато стане въпрос за нарушаване на правилата. Затова от ръководствата на някои от най-известните пансионни училища, включително швейцарското „Ле Розе“, имат право по всяко време да направят кръвен тест, с който да установят дали възпитаниците им не са прибегнали до забранени субстанции. В училището до Женевското езеро „не искам“ не е вариант на отговор. Още със записването учениците дават писмено съгласие да минават през подобни изследвания в случай на нужда.

✔ Боядисана коса?

Друг път. Пълна забрана за боядисване на косите имат само момчетата. На девойките, както подобава на дами, подобни разкрасителни процедури се разрешават. Но само ако цветовете са естествени, без кичури и крещящи акценти. „Все пак това е училище, а не кабаре“, разказват експерти от посредническите фирми.

Сериалът „Интригантката“ нищи интригите в богатските училища и направи привилегированите тийнейджъри идоли на всичките им връстници по света.

Българчета се потят в „Льо Розе“

Между 13 и 19 българчета годишно учат в най-скъпия частен пансион на света - швейцарския „Льо Розе“. Таксата варира според възрастта на учениците, като достига 300 000 лв. годишно за гимназистите. Срещу солената тарифа наследниците на родните богаташки фамилии тънат в нечуван лукс и разкош, но и ги задушават в дисциплинарни правила (така наречените кодекси, Codes), които не търпят никакво кръш­кане.

Някои от заможните наследници не издържат и напускат училището, сред които са дъщерята на Надежда Нейнски, както и синът на алкохолния бос Миню Стайков.

Там са децата на други знакови родни милионери - синът на Георг и Милена Цветански, наследниците на Славчо Христов и Петя Славова.

Правилникът на пансиона може да обърка и врели и кипели в светските води особи, камо ли младежи. И нищо чудно. Учебното заведение цели да подготви цвета на световния елит, хора, които се чувстват еднакво добре в залата за бизнес преговори, на игрището за голф и в балната зала.

За разлика от повечето училища на възпитаниците на „Льо Розе“ се позволява да влизат в час с „цивилни“ дрехи, а не с униформа. Правилата са строги: прилични ризи, блузи и сака за момчетата, панталон, сако, пуловер или пола с благоприлична дължина за девойките. На момичетата не се разрешава да носят натрапчив грим и лак, въпреки че никой не ги спира да се освежат деликатно с руж и спирала например. Всякакви изразяни дрехи, минижупи, видими пиърсинги и татуировки са тотално забранени.

Не е приемливо да се вижда и каквато и да е част от бельото, а дори и в най-големите жеги момичетата не ходят с потници и бюстиета, иначе суперпопулярни сред девойките от 12 до 18 години. Дънките са разрешени, но само в определни случаи, и то ако са т.нар. небрежно елегантни (smart casual), а не смъкнати, с дупки, бродерии или пайети. Кожени якета и суичъри са недопустими в час.

Красивите сини сака и ризи, характерни за „Льо Розе“, се носят по време на вечеря. Това е абсолютно задължително и на никого не му хрумва да слезе в стола, облечен по различен начин. Правилата за хранене са ясно записани: никакви лакти по масата, изправена стойка, всеки се храни със собствени прибори с монограм.

Изискванията са стриктни и по отношение на учебния процес. „Никой няма да ви държи в „Льо Розе“ просто защото имате пари да платите. Там всички имат пари. Много милионери остават извън училището“, обясняват просветните посредници.

Младите възпитаници трябва да следват златната формула за възпитание на елит: наука плюс спорт плюс изкуство. Учат се четири езика: английски, немски, френски и родният за ученика. Има ли български език? „Да, абсолютно“, смеят се посредниците. Дори теоретично в пансиона да попадне само едно дете от даден етнос, ръководството прави необходимото, за да осигури преподавател по матерния език. Младежите имат избор между 25 вида спорт и 30 вида изкуство според интересите си.

В края на учебната година традиционно се организира голяма театрална постановка, в която за подготовката на младежите се грижат консултанти от Кралския Шекспиров театър в Лондон. Традиционни са летните походи до пирамидите в Египет или до Индия. Почти всеки уикенд за милионерските наследници е осигурено забавление от училището: опера в Милано, излет до Кан или разходка до езерото Комо.

През зимата кампусът и всички възпитаници и учители се местят в Гщаад, където през този сезон занятията се редуват със ски. Въпреки това с точност до минута се следи колко време прекарват с учебника в ръка възпитаниците. Минималният праг, определен от ръководството, е 15 часа на седмица.

Ако младежът се опитва да намали времето, се провеждат консултации с педагози и психолози. Крайната мярка е ясна - изключване. Формулата е проста: ще ти дадем най-големия лукс на света, но в замяна искаме усилия.
 

Изключват веднага заради преписване

Пансионните училища не са казарма и възпитателите понякога прощават на стъпката встрани на младежите. Има и някои неща, по отношение на които са безкомпромисни. Едно от тях е преписването. За разлика от родните учебни заведения, където пищовите са едва ли не неизбежна част от ученическия реквизит, на Запад опитите за измама се наказват с възможно най-строгото наказание - изключване. Под събирателното чийтинг (cheating - кръшкане, б.р.) се разбира и всякакъв опит да се преписва домашно от съученик или храбро да се копира информация от интернет без позоваване на автора според правилата за цитиране.

Разбира се, залавянето на измамниците не е лесно в наши дни, когато информацията е много повече, отколкото и най-добрият професор може да обхване. Заради което в повечето пансионни училища работи специализиран софтуер, който претърсва информационните масиви в мрежата и без грешка идентифицира кой е „щип­нал“ информация, без да посочи източника.

Записват до 10% ученици от нация

Едно от негласните правила в най-скъпите швейцарски и английски пансиони е квотата за националности. Макар че това правило рядко се коментира устно, то съществува и гласи, че не повече от 10% от учениците на випуск трябва да са представители на една и съща нация.

Наглед странната регулация тръгва преди няколко години от Страната на часовниците. Причината е нашествие на наследници на руски олигарси, които успели сериозно да разклатят дисциплината и порядките дори в образователни институции със столетна история. Мениджмънтът на пансионите взел решение, че добрият начин щетите да се ограничат е да се въведе режим за броя представители на дадена националност. Историята мълчи дали проблемите са решени с тази мярка, но е факт, че нашествието на братушките е сериозно ограничено.

50 000 долара на година за пансиона на Уилям и Хари

50 000 долара на година е таксата за легендарния „Итън“, най-престижното английско пансионно училище. Освен наследниците на трона на Великобритания Уилям и Хари там образование са получили 19 премиери на Англия, включително настоящият Джеймс Камерън, както и кметът на Лондон Борис Джонсън.

„Итън“ е едно от малкото училища, което запази статута си на изцяло мъжко: един по един традиционните колежи се отказаха от това ограничение, защото решиха, че не е добре от психологическа гледна точка младежите да растат без женско присъствие около себе си. Но не и „Итън“, там все още записват само момчета от 13 до 19 години. В момента има около 1300 ученици.

За разлика от стриктния кодекс в „Льо Розе“ на Острова се разрешава повече свобода на младите милионерски наследници и аристократи, пожелали да учат в колежа. На момчетата се дава възможност да определят правилата на своята къща (около 50 от тях се настаняват в жилища от семеен тип). Няма и надзорник на уроците, младежите сами избират как и къде да учат. Под наглед либералните правила обаче се крият сериозни стандарти за висок успех и академично мислене. Ясно доказателство в тази посока е, че може би най-консервативният пансион на Острова предлага т.нар. кралски стипендии, които позволяват на сто момчета да учат безплатно редом с аристокрацията, ако докажат своите способности в класната стая. Униформите са задължителни за всички, дори за учителите.

От 1999 г. ръководството на училището официално изтри от правилника разрешението да възпитава поверениците си с бой. Дотогава подобна възможност съществуваще съвсем официално, въпреки че учителите отричат да са я прилагали и твърдят, че това е само отживелица от предните векове.

За място в „Итън“ се чака с години. Преди време заможен роден бизнесмен записал сина си на опашката още докато бил на 10 години. Британската поп певица Адел стигна и по-далече: още преди синът й да е навършил годинка, гласовитата англичанка подаде документи в пансиона, за да гарантира приемането на малчугана си.

 

Дават стипендии на музиканти и спортисти

За разлика от висшето образование зад граница, което става все по-популярно и лесно достъпно, частните гимназии в чужбина продължават да са достъпни за ограничен кръг нашенци. Причината е, че таксите са много високи (от 50 000 до 300 000 лева) на година. В тях влизат разходите за учебници, настаняване и храна. Отделно амбициозните родители трябва да включат в сметката разходите за униформи, джобни пари за ученика, екскурзии, ваканции, облекло. Смята се, че не повече от 100-200 българчета на година заминават да учат в подобен тип учебни заведения именно заради непосилните за родния стандарт плащания.

Стипендиите бавно, но сигурно се превръщат в традиция в пансионните училища най-вече в Англия и по-малко в Швейцария. Директорите отпускат фондове за обучението на талантливи музиканти или добри спортисти, високо се ценят и различни таланти в академичната област. Всяка кандидатура се разглежда индивидуално, преценяват се особеностите на детето. Ако ви върнат отнякъде, това не означава, че детето ви не е добре подготвено или способно. Просто е възможно профилът му да не пасва на випуска, който предстои да влезе в клас.

Ако сте се устремили към пансионно образование, не забравяйте, че една от най-важните части пред комисията е есето, което служи като вид мотивационно писмо. Ползвайте услугите на специализиран консултант или се съветвайте с родители, които вече са минали през тази процедура.

Източник: в-к Преса