Любител съм на прозата. Не че не обичам поезията, просто прозата ми допада повече. В българската литература има много автори, които са написали прекрасни и запомнящи се произведения, но в този пост ще се спра само на трима от тях. Двама от тях са може би първите български автори, които съм прочела през живота си (като изключим Иван Вазов).

На първо място е Фани Попова-Мутафова с нейната вечна четирилогия Асеневци. Това е най-най-най-любимият ми период от българската история и дори стана такъв благодарение на поредицата на Фани Попова. Доколко романите са художествена измислица и доколко има включени исторически факти, не се наемам да съдя. Знам само, че това е една от най-въздействащите поредици, които изобщо някога съм чела. Харесвам еднакво и четирите книги. Въпреки това, Солунският чудотворец и Йоан Асен II са с едни гърди пред Дъщерята на Калояна и Последният Асеневец. Първо, защото Дъщерята на Калояна я прочетох много след другите 3, и второ, защото Последният Асеневец е толкова трудно за четене произведение с описания край на династията. Показаните корици са от издателство Унискорп. Цените на книгите са 12, 12, 15 и 10 лв за съответната книга. 









На второ място в личната ми класация е Димитър Талев със своите Железният светилник и Самуил. Не смятам, че тези поредици изобщо се нуждаят от каквото и да било представяне, затова ще пропусна. За съжаление, Железният светилник няма скорошно издание. В домашната библиотека имаме едно от 1987г. Самуил обаче има ново издание - 2014 г., издателство Ния. Трилогията се продава само в комплект на цена 55 лв.



На трето място е Димитър Димов с Тютюн и Осъдени души. Дълго време не харесвах Тютюн, понеже не съм почитателка на времето, което описва. Тютюн беше издадена през 2013 г. от Сиела. Изданието е с твърди корици и комплектът от първи и втори том е на цена 40 лв. Осъдени души също бяха издадени от Сиела през 2013 г. Те обаче са с меки корици, а цената им е 14 лв.