Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.05.2013 16:31 - В гнездото на усойници Версай, една кралица е обречена още с влизането си в него
Автор: mese4inkata Категория: Други   
Прочетен: 1557 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 02.05.2013 16:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

„Мария Антоанета“ от Стефан Цвайг (откъс)

Омъжването на едно дете

Векове наред Хабсбургите и Бурбоните са воювали по многобройните немски, италиански и фламандски бойни полета за надмощие в Европа; най-сетне се уморяват – и едните, и другите. Старите съперници най-после разбират, че с неутолимата си ревност само са разчиствали пътя на други владетелски домове; от английския остров един народ от еретици вече посяга към световното господство, протестантското маркграфство Бранденбург прераства в могъщо кралство, полуезическа Русия се готви да разпростре своята сфера на влияние до безкрайни далнини. "Няма ли да бъде по-добре, започват да се питат монарсите и техните дипломати, но както винаги твърде късно, ако запазим мир помежду си, вместо непрекъснато да подновяваме гибелните войни в полза на преуспяващите безверници?" Шоазьол от двора на Луи ХV и Кауниц, съветник на Мария Терезия, изковават съюз и за да бъде скрепен той трайно, а не да се възприема като временно примирие между две войни, предлагат двете династии, Хабсбургите и Бурбоните, да сключат кръвен съюз.

В двора на Хабсбургите никога не са липсвали принцеси за женене; и този път има богат избор от всякакви възрасти. Отначало министрите преценяват дали Луи ХV въпреки напредналата си възраст и крайно съмнителния си морал може да встъпи в брак с някоя хабсбурска принцеса, ала най-христолюбивият крал бърза да напусне ложето на мадам Помпадур, за да се вмъкне при друга фаворитка – мадам Дюбари. Император Йозеф, овдовял повторно, също не проявява особено желание да го сватосат с някоя от трите позастарели дъщери на Луи ХV; ето защо най-естествена остава третата връзка – да се сгоди подрастващият престолонаследник, внук на Луи ХV и бъдещ носител на френската корона, за някоя от дъщерите на Мария Терезия.

През 1766 г. смятат, че единадесетгодишната Мария-Антоанета би могла да е сериозна партия; австрийският посланик изрично подчертава в писмото си до императрицата от 24 май: Кралят даде да се разбере, че Ваше величество може да смята предложението за обсъдено и утвърдено. Дипломатите обаче не биха били дипломати, ако за тях не представляваше въпрос на чест да усложняват простите неща и преди всичко умело да протакат всяко важно дело. Двата двора се въвличат общи интриги; минава година, втора, трета и Мария Терезия, която таи основателни подозрения, започва да се опасява, че неприятният съсед Фридрих Пруски, "чудовището", както тя го назовава с искрено негодувание, в крайна сметка ще осуети с някое от своите макиавелистки сатанинства този план с такова важно значение за господстващото положение на Австрия; ето защо тя влага цялата си любезност, хитрост и цялата си жар, за да не изпусне половинчатото обещание на френския двор.

С енергичността на професионална сватовница, с упоритата и неотстъпчива търпеливост на своята дипломация тя постоянно разгласява в Париж качествата на принцесата; обсипва пратениците с любезности и подаръци, за да донесат от Версай сериозно предложение за женитба; повече императрица, отколкото майка, по-загрижена за нарастването на "семейната власт", отколкото за щастието на детето си, тя не се стъписва дори от предупреждението на своя пълномощен министър, че природата е лишила престолонаследника от всякакви дарби; разумът му бил ограничен, държал се извънредно недодялано и бил съвършено безчувствен. За какво ли е притрябвало на една ерцхерцогиня щастие, щом ще става кралица? Колкото по-разгорещено Мария Терезия настоява за официално писмено предложение, толкова по-невъзмутимо опитният крал Луи ХV протака нещата; цели три години той иска портрети и сведения за малката ерцхерцогиня и обявява, че по принцип гледа благосклонно на плана за женитба. Но не прави така желаното официално предложение, не се обвързва.

Нищо неподозиращият залог за тази важна държавна сделка – единадесет-, дванадесет-, тринадесетгодишната Тоанет, нежна, миловидна, стройна, с безспорна хубост, междувременно си играе и лудува със своите сестри, братя и дружки из стаите и парковете на Шьонбрун; на уроците, книгите и обучението си не обръща особено внимание. С естествената си миловидност и неукротима жизненост тя така ловко умее да върти на пръста си гувернантките и абатите, натоварени с възпитанието ѝ, че успява да се измъкне от всякакви учебни часове. И Мария Терезия, чиято прекомерна заетост с държавни дела никога не ѝ позволява да положи специални грижи за което и да било от многобройните си деца, един ден с ужас установява, че бъдещата кралица на Франция на тринадесет години не умее да пише правилно – нито на немски, нито на френски, – а не е усвоила и най-бегли познания по история и по другите по-общи учебни предмети; музикалните ѝ изяви не правят изключение от цялостната картина, въпреки че уроци по пиано ѝ дава не някой друг, а самият Глук. Налага се в последния момент пропуските да бъдат наваксани, така че разглезената и мързелива Тоанет да се превърне в образована дама. За една бъдеща кралица на Франция е важно преди всичко да танцува прилично и да говори френски с добър акцент; без да губи време, Мария Терезия ангажира за тази цел известния учител по танци Новер и двама актьори от една френска трупа, която гастролира във Виена: единият за произношението, а другият – за песните.

Но френският пълномощен министър едва е съобщил за това в двора на Бурбоните, и от Версай вече долитат възмутени забележки; не било редно една бъдеща кралица на Франция да бъди обучавана от прости комедианти. На бърза ръка дипломатическите преговори се подновяват, тъй като Версай вече смята възпитанието на предложената годеница за свое собствено задължение, и след дълго умуване за Виена, в качеството си на възпитател, заминава абатът Вермон, препоръчан от орлеанския епископ; нему дължим първите правдоподобни сведения за тринадесетгодишната ерцхерцогиня. Той я намира очарователна и симпатична. С възхитителния си лик тя е олицетворение на изключителна миловидност и ако се поизточи – нещо, на което смеем да се надяваме, – ще притежава всички прелести, които могат да бъдат пожелани за една високопоставена принцеса. Затова пък достопочтеният абат се изказва далеч по-предпазливо за действителните знания и за прилежанието на своята ученичка.

Несериозна, разсеяна, невъздържана, неспокойна като живак, въпреки изключителната си схватливост, тя никога не е проявявала и най-малкото желание да се занимае с някаква смислена дейност. Тя притежава повече разум, отколкото дълго време се е предполагало, но за жалост до дванадесетата ѝ година този разум не е приучен да се концентрира. Известна леност и доста лекомислие допълнително утежниха заниманията ми с нея. Първите шест седмици є преподавах основите на художествената литература – схващаше добре, правеше верни преценки, но не успях да я накарам да вникне в същността на нещата въпреки усещането ми, че е способна да го стори. Най-сетне разбрах, че човек може да я обучава само ако същевременно я развлича.

Почти същото ще повтарят всички държавници още десет, двадесет години, оплаквайки се от това нежелание за мислене въпреки наличието на остър ум, от отегчението, с което се избягва всеки задълбочен разговор; още в тринадесетгодишната девойка е заложена цялата опасност на този характер, който би могъл да постигне всичко, а не желае нищо истински. Откакто във френския двор се разпореждат метреси обаче, повече се ценят външните страни на поведението на една жена, а не нейната същност; Мария-Антоанета е симпатична и представителна, характерът є е благопристоен – това е достатъчно, и през 1769 г. дългоочакваното писмо на Луи ХV най-сетне поема към Мария Терезия; в него кралят тържествено иска ръката на младата принцеса за своя внук, бъдещия Луи ХVI, и предлага венчавката да се състои по Великден идната година.

Източник: Dnevnik.bg


***********************************************************

В поредицата си Vintage, издателство „Ентусиаст“ ни среща отново със Стефан Цвайг и романа „Мария-Антоанета“, написан през 1932 г. и известен като една от най-добрите биографични творби. Не случайно, само 6 години след публикуването му, през 1938 г., той е филмиран от Метро Голдуин Майер. 

Стефан Цвайг вдига воала и „изчиства” историята на живота на Мария-Антоанета от всички слухове и легенди. Той ни разкрива съдбата на последната владетелка на Франция, не като ексцентрична и глуповата жена, а като прототип на една съвременна лейди Даяна. Авторът се позовава на много писма на Мария-Антоанета до майка ѝ Мария-Терезия – свещена римска императрица, до австрийския посланик, а по-късно и до любимия ѝ Ферзен. В биографията са описани най-важните 20 години от живота на Мария-Антоанета – от омъжването ѝ още като момиче за безхарактерния Луи ХVІ до Френската революция и обезглавяването на кралското семейство на гилотината. Писателят показва превръщането на Мария-Антоанета от разглезена хлапачка, лекомислена, своенравна безделница, която не се интересува от политиката в решителен и деен монарх. Тя намира сили в себе си да преустанови с празненствата и безразборното харчене на пари, и да поеме ролята на решителна, прозорлива и много горда жена, макар че накрая историческата съдба я превръща в заложница на политическите и военни преговори между Франция и Хабсбургите. 

Тази „нежна, стройна, миловидна, чаровна, палава и кокетна, деветнадесетгодишната девойка, която веднага се превръща в богиня на стила рококо, в първообраз на модата и господстващия вкус“, много скоро поема управлението на Франция в свои ръце. В богатия документален материал, Цвайг цитира писмо до майка ѝ Мария Терезия, в което тя обяснява колко е важно като кралица да помага на народа си, да се занимава с благотворителност и да намали данъците. В разгара на Френската революция, не пастите, а клеветите и памфлетните издания с анонимни съчинения за Мария-Антоанета, погубват кралицата. Скоро след гилотинирането ѝ, от лозунга „свобода, равенство, братство“ не остава почти нищо, а чистите идеи на революцията стигат до извращения. 

Романът „Мария-Антоанета“ напомня, че „като няма хляб” е много опасно да се призовава да се „ядат пасти“, защото дори и най-големият владетел е застрашен да загуби главата си. Стефан Цвайг ни разкрива един преломен момент в европейската история и предизвиква доверието ни с думите си: „лично аз вярвам, че единственият отговор, който можем да дадем на злепоставянето на нашите усилия, е художественото постижения. Аз не съм полемична натура: през целия си живот съм писал винаги само в полза на неща и хора, никога против някоя раса, класа или нация, или пък против отделен човек.“

За Стефан Цвайг

Стефан Цвайг е австрийски писател, роден на 28 ноември 1881 г. във Виена в еврейско семейство на заможен фабрикант. Цвайг е един от първомайсторите на австрийската психологическа новела. Спечелва световна слава като есеист и автор на културно-исторически биографични творби.

По време на Първата световна война Цвайг заема пацифистки позиции. Заминава в Швейцария, където пребивава година и половина. През 1919 г. писателят се завръща в Австрия и живее в Залцбург, където се жени за Фридерике Мария фон Винтерниц. Това е период на усилна творческа дейност за Цвайг, негови произведения се публикуват в Берлин, Париж и Москва. През 1934 г., по време на възхода на националсоциализма, полицията нахлува в дома на Стефан Цвайг под претекста, че търси оръжие и това става причина той да напусне Залцбург и да се пресели в Лондон. След Аншлуса на Австрия през 1938 г. книгите му са забранени в Германия и на територията на вече бившата Австрия. Цвайг наема за своя лична секретарка г-ца Лоте Алтман, за която се жени през 1939 г. след раздялата си с Фридерике.

Когато започва Втората световна война, писателят поема пътя на емиграцията, преселва се в Ню Йорк (1940), а после в Бразилия (1941). В бразилския град Петрополис написва последната си творба – „Шахматна новела“ – и от отчаяние заради гибелта на европейската култура след нашествието на „кафявата чума“ се самоубива заедно с жена си през февруари 1942 г. 

Източник: Klassa.bg

 




Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mese4inkata
Категория: Други
Прочетен: 1173692
Постинги: 598
Коментари: 54
Гласове: 16533
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031