Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.10.2014 11:50 - Стиховете на Caribiana
Автор: mese4inkata Категория: Други   
Прочетен: 36602 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 01.10.2014 15:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Рядко чета поезия. Изключително рядко. И когато ми дойде музата за нея, след вдъхновението за четенето й идват дълги периоди на пълното й игнориране. Поезията е особено форма на литературата, за която човек трябва да е в подходящото емоционално и душевно състояние. Иска се тънка душевна настройка, за да се усети пълната сила на стихотворната форма.

Точно защото по принцип не чета поезия, затова нямам и любим/а поет/еса. Но има стихотворения, които харесвам ужасно много. Оставям настрана класиците - не само на поезия, но и на проза, тъй като те формират мисленето на човека, както и вкуса към писменото слово изобщо. Днешният пост е за Caribiana, една от най-обичаните млади авторки, чието творчество се разпространява в интернет.

Caribiana има блог - Някъде над покривите на града, в който пуска стиховете си. Има ужасно много стихотворения - започнала е да ги публикува през септември 2007 година. Чела съм само някои от тях. Изобщо не претендирам за изчерпателност при избора на следващите стихотворения. На първо време те ми грабнаха окото и не съм се заравяла да чета обстойно целия й блог. Дано ви харесат толкова, колкото на мен, когато ги четох снощи, в тъмнината на есенната нощ...

image


(не) навреме

 

Когато свършат всичките сълзи

и секне болката от всичките ти думи,

когато осъзнаеш, че мълчим

над синкавата бездна помежду ни,

когато видиш колко съм далече

и колко си безсилен да ме стигнеш,

когато в глухи, безпощадни вечери

жадуваш за предишната ми близост,

тогава ще ме видиш (за последно)

изящно тиха, нежна и красива -

каквато си ме имал, непрогледнал.

---

И същата, когато си отивам.

 

**************************************

 

И още, и още, и още...

 

Аз просто искам да се сгуша в теб,

когато плача и когато съм щастлива.

Да ме погалиш с устни, с дъх, с ръце

и много бавно да ме преоткриваш.

Да измълчим ненужните слова.

А тишината да тежи от обичта ни.

Да шепнат само , влюбено , в нощта

разнежените ни до изнемога длани.

Не искам друго. Нищичко не искам.

А само тихо да се сгуша в теб.

И да заспя във най-вълшебната си приказка,

заслушана във твоето сърце...

 

**************************************

 

Една обикновена любовна история

 

Казвам се Октомври. И съм тъжна.

Есенна съм някак. По душа.

Правя облаците страшно многодъждни.

После сядам на небето и мълча.

Късам жълтите листа с ръце от вятър.

(Просто нямам маргаритки. А пък днес

много ми се иска да узная

Той обича ли ме... Или не.)

Тук – таме закачам малко слънце.

Вместо пръстен или обеци.

Хладно ми е, сякаш, на разсъмване.

И покривам раменете си с мъгли.

Казвам се Октомври. И съм тъжна.

Влюбена до лудост във Април.

Няма как сезонно да се свържем...

Извинете ме...

Ще завали.

 

**************************************

 

Вариант Б

 

Не ми е тъжно. Просто ми е празно.

И точно за това ми се мълчи.

Отдавна вече всичко съм разказала.

И нямам думи. Само тишини.

Ако не можеш в тях да ме намериш,

не се отчайвай. Ще те разбера.

Не се завръщай в тъжното ми вчера.

Аз имам своето несбъднато сега,

априлска вечер, ментов чай и песен.

Аз имам неначенати мечти.

Сега се уча да ми бъде лесно.

И точно за това ми се мълчи.

 

**************************************

 

Ще тръгвам...

 

Не съм от тук, за мъничко минавам.

Поспрях за ден във твоя свят.

Донесох ти от моите вълшебства

и няколко парченца красота.

Приших на джоба ти усмивка от лалета

и в дланите ти нежност посадих.

Не съм от тук обаче. И ще тръгвам.

А ти ми обещай да си щастлив.

Ако понякога ти стане страшно тъжно

за мен, момичето незнайно откъде,

не гледай сред звездите да ме зърнеш.

... Забравих се във твоето сърце.

 

**************************************

 

Все още...

 

Той е много раним. Но не си го признава.

И по мъжки не вярва в плача.

Обаче е нежен, когато сме двамата.

И ме чувства, когато мълча.

Той се прави на вятър и сресва тревите,

които сънувам напролет.

Разказва ми приказки, когато попитам

кой слага листа на тополите.

Когато заспивам, целува косите ми.

И знае, че той е Единствен.

А аз ли? В момента запалвам звездите.

И просто си го измислям...

 

**************************************

За какво ти е чадър?

 

И съм небрежна, и безгрижна, и съм вятърна,

и сигурно съм облак над морето.

Луната гмурка пръсти във косата ми.

Танцувам с ветропоказатели-петлета.

 

А покривите островърхо се оглеждат

и си мечтаят да са корабни платна.

Дърветата предат зелена прежда

и после я оплитат на листа.

 

Вали ми се. Вали ми се по пясъка.

По улиците с нощни, черни фракове.

Вали ми се по каменните вази.

Вали ми се по тишината. И навсякъде...

 

Но най ми се вали във твойте шепи.

И по лицето ти така ми се вали!

Аз сигурно съм облак над морето

с най-лунните разрошени коси.

 

**************************************

 

Огънят в камината

 

Искам някъде теб да те има...

Във една заснежена гора,

в малка къща с горяща камина

и с прозорче със ледни цветя.

Да ни свети единствено огънят...

А в ъглите, в стаения здрач,

да затулим излишните спомени,

скрили в себе си всеки наш плач.

Да се влюбя във тебе безпаметно,

не от виното, просто така...

И да зная, че даже след зимата,

ти ще пазиш за мен любовта.

А в камината огънят пръска

малки, жълти, искрящи звезди.

Открадни си от моите устни...

потопи се във мойте очи...

Искам някъде теб да те има...

Та дори и през триста морета.

В една зима... Някъде там...

И дълбоко, дълбоко в сърцето ми.

 

**************************************

 

Тя ли?

 

Тя

стъпва тихо по лъчите на слънцето.

Тя

минава през залеза, спрял над града.

Тя

отключва вратата на облака.

Тя

се спуска обратно с дъжда.

Тя

потича със капките сребърни.

Тя

се плъзга по листата заспали.

Тя

целува на струйки ръцете ти.

Тя

със устни лицето ти гали .

Тя

попива в пръстта и във мислите ти.

Тя

носи тръпчив аромат на бадеми.

Тя

не знае коя е. Но в огледалото

Тя

безумно прилича на мене...

 

**************************************

 

Прототип на богиня

 

Нощта се процежда на капки

по голото рамо на плажа.

Звездите - проблясъци кратки.

Луната - във броня на стража.

 

Вълните обрамчват пенливо,

дантелено, моето тяло.

Отдадена. Малко свенлива.

От голост и хлад затрептяла.

 

Нощта и морето ме имат.

Превръщат ме в статуя синя.

Брегът е отчаян художник,

разлистващ морето - картина.

 

**************************************

 

Фата Моргана

 

Стоманени лъчи. И дъжд по миглите.

Небето се троши и се разпада.

Оставал ли си дълго във пустинята

да молиш слънцето и за пощада?

 

Целувал ли си белите и пясъци

със кръв по жадните си устни?

Дали си вярвал във миражите,

които хоризонтът къса?

 

Не си ли ... Мисля, че го знаех.

Тогава тръгвай. По-далеч от мене.

Не съм жена. Не ме желаеш.

И няма да успееш да ме вземеш.

 

Привиждам ти се само там, над дюните.

Но мен ме няма. Всичко е илюзия.

Едва ли някога ще ме целунеш.

Пустинята ... ще те излъже.

 

**************************************

 

В най-тихото ти

 

Мълчи! Нощта е много тънка

и спуска върху мен лилав воал.

Ръцете и ме карат да настръхвам.

А ти мълчи! Аз само ще шептя.

 

Задъхана ли съм? Защото е студено...

Но думите ми парят в теб. Нали?

Не се протягай. Няма да ме вземеш.

Не казвай нищо! Моля те. Мълчи.

 

На фона на луната аз съм сянка.

Във мислите ти врязан силует.

Жена съм, мили. И съм обещание.

Но ти не ме докосвай със ръце.

 

Чертай ме само с дъх. Безкрайно бавно.

Очите ми са черни езера.

Когато в тях до дъно си пропаднал,

едва тогава, мили ще се дам.

 

Едва тогава, тиха и покорна,

ще съблека лилавия воал.

Във пълнолунието ще нагазя гола

и повече от всякога ще съм жена.

 

Сега не казвай нищо. Аз ще шепна.

Рисувай своя сън със дъх по мен.

Да ти призная ли? Умирам за ръцете ти!

Но не сега, любими ... Още не...

 

**************************************

 

НЕ СЪМ!

 

Изглеждам лесна за обичане. Ала не съм.

Сърцето ми е степ с кръжащи птици.

От всякъде повяват ветрове.

Затваря ли се вятър в стъкленица?

 

Изглеждам лесна за обичане. Заблуда!

Душата ми е морска пяна,снежно-бяла.

Държиш я в шепите си уж,

а тя измежду пръстите ти се стопява.

 

Дали съм лесна за обичане? Едва ли.

Във вените ми сто реки бушуват.

И ако някой дръзне да се осмели,

да се попита най-напред дали си струва.

 

**************************************

 

НЕДЕЙ

 

Ако тръгна по стъпките на Евридика,

дали ще се превърнеш във Орфей?

Или отчаяно,сърцето ми ще вика,

а твоето отсреща ще немей?

Ако сред тези пеперудени поляни

внезапно разбера,че съм сама,

дали за мене птица ще изпратиш,

за да повярвам пак във любовта?

Ако насън отново се завръщам

към онзи бряг,морето и...към теб...

недей, недей да се обръщаш.

Аз знам,че отговърът ти е "Не!"

 

**************************************

 

НА БРЕГА НА ЕСЕНТА

 

Дъждовете вече са тихи.

Умориха се летните бури.

Няма мълнии, тътени няма.

Само кротки дъждовни чучури.

Застудя.Остаряло е лятото.

Стяга раница,пълна с мечти.

И с последното ято от щъркели

надалече от тук ще лети.

Ще угасне във пясъка Слънцето

и вълните от скръб ще сивеят.

Ала моите летни копнежи

във очите ми пак ще живеят.

Ще строя още пясъчни замъци,

и морето в рапани ще крия.

Цяла амфора пълна със обич

ще превърна в фонтан от магия.

Всеки сън ще е сбъднато лято.

Ще съм лъч.Слънчогледов отблясък.

И на пук на сребристата Зима

ще златея по мокрия пясък.

 

**************************************

 

Не те познавам...

 

През вечер идваш във съня ми.

Не те познавам.Ала искам да си Ти.

Безмълвен си. Не казваш нищо.

Защото всичко е във твоите очи.

 

Така ми липсваш...Страшно много!

Без тебе цялата ми нежност е излишна.

Ръцете ми пресъхват от безОбичност,

а между устните ми спят въздишки.

 

Не тръгвай! Остани в съня ми.

Скрий топлия си дъх в косите ми.

Обичай ме. Макар и нереален.

В сърцето ми си толкова истински!

 

**************************************

 

ОЧАКВАНЕ

 

Превърнала съм се в едно очакване.

В летящ на горе водопад.

В сълза, притихнала под клепките.

Във жар.В мастило...и във хлад.

Измислила съм си, че ще те има.

И че ще бъдеш пролетният ми копнеж.

И топлият ми огън във камината,

смехът в очите ми, искряща свещ.

Усещам устните ти всяка вечер-

горящо-плахи...галещият дъх...

В косите ми заравяш нежността си

и правиш ме единствена в света.

Превърнала съм се в едно очакване.

На Теб. На Твоите очи.

На дланите ти. И на обичта ти.

И знам, че ще се сбъднеш някога...

Нали?

 

**************************************

 

В огледалото

 

Утрото се буди, крехко като чувство,

и потропва с пръсти по спящите стъкла.

Отварям му да влезе.Излизам от съня си.

И сънена и топла прекрачвам във деня.

Замлъква огледалото,когато го поглеждам.

Превръща се отново във приказен портал,

през който, ако искам, мога да избягам

обратно във съня си- в света от син кристал.

Където съм забравила какво е да си тъжен.

Където Теб те има и не ми е пусто.

Където от ръцете ти ми става много нежно,

когато от очите ти прегърната се чувствам...

 

**************************************

 

Никой

 

Притихвам в малкия си, топъл свят.

Отвъд прозорците е нощ. И птици,

които – като мен – не спят.

И може би говорят със звездите.

А аз съм просто отражение в стъклото.

С разрошени коси и меки длани.

Със блузка на цветя. И босонога.

И с дълги мисли. Като разстояния.

Които никой няма да измине.

И кой ли би преминал през вселени,

за да прошепне тихо името ми.

За да обича мене… точно мене…

 

**************************************

 



Тагове:   стихове,   caribiana,


Гласувай:
7
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. didoignatov - !!!!!
01.10.2014 13:21
Поздрави за избора!
цитирай
2. mimayordanova - Чета я от самото начало когато за...
20.10.2014 18:40
Чета я от самото начало когато започна да пише през 2007 година. Чела съм всичко което е писала и много неща по няколко пъти. Може би тя е имала нужда да го напише, а аз съм имала нужда да прочета точно това, което тя е написала. Обичам поезията и съм изчела хиляди стихове на наши и чужди поети. Но Caribiana навярно я открих тогава, когато имах най голяма нужда от усещане на душата...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mese4inkata
Категория: Други
Прочетен: 894702
Постинги: 558
Коментари: 52
Гласове: 11573
Календар
«  Февруари, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728